Подобно на ролята на химически антиоксиданти, има мрежа от антиоксидантни ензими, които могат да защитят клетките от оксидативен стрес. Например, пероксидът, освободен по време на окислително фосфорилиране, първо се превръща в водороден прекис и след това се свежда до вода. Този процес на детоксикация е резултат от синергичната действие на множество ензими. Първата стъпка е превръщането на супероксид в водороден прекис под катализата на супероксид дисмутаза, последвано от редица различни пероксиди. Отговорен за отстраняването на водородния прекис. Точно както антиоксидантните метаболити трябва да си сътрудничат и да си сътрудничат помежду си в антиоксидантния процес, тези ензими също трябва да се координират помежду си в защитния механизъм на антиоксидантните ензими, и не могат да играят роля сами. Това също е от липсата на определен вид антиоксидант. Ензимите са били признати по време на процеса на трансгенни мишки.
Супероксид дисмутаза, каталаза и пероксидорекдуктаза
Супероксид дисмутазата е клас ензими, тясно свързани с разлагането на супероксидни аниони за производство на кислород и водороден прекис.
Каталазата е ензим, който използва желязо или манган като кофактор, за да катализира разлагането на водороден прекис във вода и кислород. Те присъстват в пероксизомите на повечето еукариотни клетки.
Пероксиредоксините са клас пероксидиди, които могат да катализират намаляването на водородния пероксид, органични пероксиди и пероксинитритни аниони. Тя може да бъде разделена на три категории: типични 2-цистеин пероксидаза редуктаза, нетипична 2-цистеин пероксидаза редуктаза и 1-цистеин пероксидаза редуктаза.
Система тиоредоксин и глутатион
Системата тиоредоксин включва 12 килодалтон тиоредоксин и придружаващата тиоредоксин редуктаза.
Системата на глутатион включва глутатион, глутатион редуктаза, глутатион пероксидаза и глутатион S-трансфераза. Тази антиоксидантна ензимна система съществува в растенията, животните и микроорганизмите.
