(1) Светлинен екраниращ агент: Това е вид материал, който може да предпазва или отразява ултравиолетовите лъчи, така че светлината да не може да проникне в полимера, за да защити полимера. Светлинните екраниращи агенти включват неорганични пигменти като въглеродни сажди и титанов оксид и органични пигменти като фталоцианиново синьо и фталоцианиново зелено, сред които сажди имат най-добър екраниращ ефект.
(2) Ултравиолетов абсорбер: Може ефективно да абсорбира ултравиолетова светлина с дължина на вълната от 290 ~ 410 nm, но рядко абсорбира видимата светлина. Има добра термична стабилност и стабилност на светлина. Според химичната си структура той може да бъде разделен на: o-хидроксибензофенони, бензотриазоли, салицилати, триазини и заместени акрилонитрили. Използва се заедно като спомагателен светлинен стабилизатор и затруднен светлинен стабилизатор, особено в полиолефин или покрития.
(3) Угасител: Може да приеме енергията, погълната от хромофора в пластмасата, и да излъчва енергията под формата на топлина, флуоресценция или фосфоресценция, като по този начин предпазва полимера от UV увреждане. Има добър стабилизиращ ефект върху полимерите и се използва най-вече във филми и влакна. Основно някои двувалентни органични никелови хелати. Органичните никелови светлинни стабилизатори имат добра ефективност, но поради токсичността на йоните на тежки метали, те могат да бъдат заменени с други не- или ниско{2}} гасители.
(4) Средство за улавяне на свободни радикали: Този вид светлинен стабилизатор може да улови активните свободни радикали, генерирани в полимера, като по този начин инхибира процеса на фотоокисляване и постига целта за стабилизиране на светлината. Основно затруднен амин светлинен стабилизатор (HALS). Това е най-обещаващият нов тип високоефективен светлинен стабилизатор- със среден годишен темп на нарастване на търсенето от 20% до 30% в света.
(5) Разложител на хидропероксид: един от светлинните стабилизатори на затруднени амини. Полимерите могат да произвеждат хидропероксиди по време на съхранение и обработка, което води до фото-окислително разграждане на полимерите. Разложителите на хидропероксид могат да разлагат пероксидите, да генерират стабилни азотни-свободни радикали на кислород и допълнително да улавят свободните радикали. , По този начин се инхибира разграждането на полимера.
