За да се адаптират към еволюцията от морски организми към сухоземни организми, сухоземните растения започнаха да произвеждат антиоксиданти като витамин С, полифеноли и токофероли, които морските организми нямат. По време на еволюцията на преди 50 до 200 милиона години, angiosperm растения разработени много антиоксидантни естествени пигменти--особено в юрасик ера--като химично средство за устои на съпътстващия продукт реактивен кислород видове на фотосинтеза. Класно вещество. Първоначално терминът антиоксидант специално се отнася до химикали, които могат да предотвратят консумацията на кислород. От края на 19-ти век до началото на 20-ти век обширните изследвания са фокусирани върху използването на антиоксиданти във важни промишлени производствени процеси, като предотвратяване на метална корозия, гумена вулканизация, и фаулиране на двигатели с вътрешно горене, причинени от полимеризация на горивото.
Ранните изследвания върху биологични антиоксиданти, фокусирани върху това как да се използват антиоксиданти, за да се избегне гранясалостта, причинена от окисляването на ненаситени мастни киселини. Антиоксидантната активност може да бъде измерена чрез прост метод за измерване на скоростта на окисляване на парче мазнини в оксигениран херметични контейнер. Въпреки това, с откриването и потвърждаването на витамини А, С и Е, които имат антиоксидантни ефекти, хората са осъзнали значението на антиоксидантите, играещи биохимична роля в организмите. След като признаят факта, че веществата с антиоксидантна активност могат сами да бъдат лесно окислявани, изследването на възможния механизъм на антиоксидантите за първи път започна. Чрез изучаване как витамин Е предотвратява липидната пероксидация, ясно е, че антиоксидантите, като редуциращи агенти, реагират с реактивни кислородни видове, за да избегнат увреждането на реактивните кислородни видове на клетките и да постигнат антиоксидантния ефект.
